---

Колкото по-близо до края, толкова по-прилежни трябва да сте

Чо­век тряб­ва да пре­о­до­лее мно­го тес­то­ве в про­це­са на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, като една от при­чи­ни­те е, че от раж­да­не­то си, до­ка­то при­до­би­ва раз­би­ра­не за чо­веш­ко­то об­щес­т­во, той пос­то­ян­но фор­ми­ра все­въз­мож­ни пред­с­та­ви и това води до при­вър­за­нос­ти. Тъй като чо­веш­ко­то об­щес­т­во е мяс­то, в ко­е­то стра­да­ни­е­то вър­ви ръка за ръка с удо­вол­с­т­ви­е­то, жи­во­тът е на­ис­ти­на пъ­лен със стра­да­ние, не­за­ви­си­мо кол­ко сте бо­га­ти или кол­ко ви­со­ко е по­ло­же­ни­е­то ви в об­щес­т­во­то. Хо­ра­та труд­но из­дър­жат бол­ка­та, за­то­ва, съз­на­тел­но или не, се опит­ват да из­бег­нат стра­да­ни­е­то с на­деж­да да во­дят по-при­я­тен жи­вот. И ста­ва така, че в прес­лед­ва­не на щас­ти­е­то те фор­ми­рат пред­с­та­ви как да из­бег­нат неп­ри­ят­нос­ти­те, как да жи­ве­ят доб­ре, как да нап­ред­нат в об­щес­т­во­то и да пос­тиг­нат сла­ва и ус­пех, как да по­лу­чат по­ве­че за себе си, как да се из­ка­чат на вър­ха и така на­та­тък. За тази цел, до­ка­то при­до­би­ват опит, хо­ра­та фор­ми­рат пред­с­та­ви за жи­во­та; и този опит, на свой ред, под­сил­ва тези пред­с­та­ви, до­ка­то хо­ра­та жи­ве­ят жи­во­та си.

Но в дейс­т­ви­тел­ност прин­ци­пи­те на чо­веш­ко­то об­щес­т­во са обър­на­ти прин­ци­пи от пер­с­пек­ти­ва­та на кос­мо­са; ко­га­то хо­ра­та ми­на­ват през труд­нос­ти и стра­дат, това е с цел да мо­гат да из­п­ла­тят кар­ма и да са щас­т­ли­ви в бъ­де­ще. Ето защо са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­ят се тряб­ва да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва спо­ред пра­вил­ни и пра­вед­ни прин­ци­пи. Пре­ми­на­ва­не­то през труд­нос­ти и стра­да­ние е за­бе­ле­жи­тел­на въз­мож­ност за пре­мах­ва­не на кар­ма, за из­чис­т­ва­не от гре­хо­ве­те, за пре­чис­т­ва­не на тя­ло­то, за по­ви­ша­ва­не рав­ни­ще­то на ми­съл­та и за из­ди­га­не на ни­во­то – това е нещо из­к­лю­чи­тел­но доб­ро. То е ве­рен и пра­ве­ден Фа-прин­цип. Но в прак­ти­чес­ко­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ко­га­то ви връх­ле­ти стра­да­ние и въз­ник­нат кон­ф­лик­ти, ко­и­то за­ся­гат най-дъл­бо­ка­та ви част – и осо­бе­но ко­га­то това раз­к­ла­ти най-ус­той­чи­ви­те ви пред­с­та­ви – тес­тът е на­ис­ти­на тру­ден за пре­ми­на­ва­не. Може да е дори до­там, че да сте на­пъл­но на­яс­но, че това е тест, но въп­ре­ки това да не мо­же­те да изос­та­ви­те при­вър­за­нос­ти­те си. Нещо по­ве­че, Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в този „ре­а­лен“ свят, пре­ли­ващ от из­ку­ше­ния, така че ста­ва дори още по-труд­но – и дори още по-важ­но – да про­ме­ни­те тези пред­с­та­ви. Ето защо чес­то ви каз­вам да изу­ча­ва­те Фа по мно­го в хода на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си и за­то­ва пе­ри­о­дич­но пуб­ли­ку­вам ста­тии, ко­и­то це­лят да по­со­чат общи проб­ле­ми, неп­ре­къс­на­то ко­ри­ги­рай­ки по­со­ка­та на не­ща­та. И дори така, от вре­ме на вре­ме по пътя ви на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не въз­ник­ват нови проб­ле­ми. В нас­то­я­щия мо­мент в си­ту­а­ци­я­та на прес­лед­ва­не­то, въз­ник­на­ло на пътя на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те в хода на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то на кос­мо­са и ут­вър­ж­да­ва­не­то на Фа от Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те, се слу­чи­ха ог­ром­ни про­ме­ни. Сре­да­та за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и пред­с­та­ви­те, ко­и­то имат хо­ра­та, пре­тър­пя­ват про­ме­ни на фун­да­мен­тал­но ниво. Това яв­ле­ние по­каз­ва, че Фа-ко­ри­ги­ра­не­то и са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те са дос­тиг­на­ли фи­нал­ни­те си ета­пи. И въп­ре­ки това ма­лък брой уче­ни­ци – дори дъл­го­го­диш­ни уче­ни­ци – в раз­лич­на сте­пен про­я­вя­ват със­то­я­ние на па­да­не ду­хом и са се от­пус­на­ли в сво­я­та ре­ши­тел­ност да бъ­дат при­леж­ни. Те не са осъз­на­ли, че това е при­вър­за­ност към про­дъл­жи­тел­ност­та на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то или е при­чи­не­но от на­ме­са от неп­ра­вил­ни, при­до­би­ти пред­с­та­ви, ко­е­то поз­во­ля­ва тех­ни­те про­пус­ки да бъ­дат ек­с­п­ло­а­ти­ра­ни от на­мес­ва­щи се фак­то­ри, ко­и­то ня­ко­га ста­ри­те сили са ос­та­ви­ли на по­вър­х­ност­та на чо­веш­ко­то из­ме­ре­ние, от зли ду­хо­ве или из­г­ни­ли де­мо­ни – неща, ко­и­то са уве­ли­чи­ли и под­си­ли­ли тези при­вър­за­нос­ти и чо­веш­ки пред­с­та­ви – като всич­ко това е до­ве­ло до със­то­я­ни­е­то на па­да­не ду­хом.

Всъщ­ност, ако по­мис­ли­те за това, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се в ми­на­ло­то не са сме­е­ли да се от­пус­нат дори за се­кун­да – и това по вре­ме, ко­га­то за­вър­ше­кът на пъ­ту­ва­не­то е от­не­мал цял жи­вот. То­га­ва как може Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те – ко­и­то ще пос­тиг­нат Ста­ту­са на дос­ти­же­ние на спа­се­но от Дафа съ­щес­т­во и ко­и­то имат най-удоб­ния път за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не – да не бъ­дат дори още по-при­леж­ни, ко­га­то им е да­де­на най-слав­на­та чест на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не с ут­вър­ж­да­ва­не на Фа при кра­тък пе­ри­од на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, кой­то от­ми­на­ва за един миг? Вече зна­е­те, че фор­ма­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не на Дафа уче­ни­ци­те е та­ка­ва, че чо­век се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва тук, в све­та, сред обик­но­ве­ни­те хора и че са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то се цели ди­рек­т­но в съз­на­ни­е­то. Всич­ки чо­веш­ки при­вър­за­нос­ти и пред­с­та­ви, ко­и­то се на­мес­ват в ут­вър­ж­да­ва­не­то на Фа и спа­ся­ва­не­то на съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва, тряб­ва да бъ­дат пре­мах­на­ти. За са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, пъ­ту­ва­щи по бо­жес­т­вен път, на­ис­ти­на ли е тол­ко­ва труд­но да се отър­сят от тези при­вър­за­нос­ти, ко­и­то въз­ник­ват от чо­веш­ко мис­ле­не, и да про­ме­нят тези пред­с­та­ви? Ако един са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се не иска да се ос­во­бо­ди дори от тези неща, как ще по­ка­же, че е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се? Раз­би­ра се, по­ве­че­то прак­ти­ку­ва­щи, ко­и­то са в това със­то­я­ние, са по този на­чин, за­що­то в на­ча­ло­то не са осъз­на­ли, че са има­ли не­до­ло­ви­ми при­вър­за­нос­ти, или им е била оказ­ва­на на­ме­са от соб­с­т­ве­ни­те им пред­с­та­ви и така зло­то е ек­с­п­ло­а­ти­ра­ло този про­пуск и е уве­ли­чи­ло тези фак­то­ри. Знам, че след като ста­не­те на­яс­но с това, бър­зо ще на­вак­са­те, но тряб­ва да пра­ви­те по-мал­ко от­к­ло­не­ния по тази най-ве­ли­чес­т­ве­на, бо­жес­т­ве­на пъ­те­ка; да не ос­та­вя­те при­чи­на за съ­жа­ле­ние в сво­е­то бъ­де­ще и да не изос­та­ва­те тол­ко­ва мно­го по от­но­ше­ние на нива. Това е мо­я­та на­деж­да, ва­ша­та на­деж­да, как­то и на­деж­да­та на съ­щес­т­ва­та, ко­и­то раз­чи­тат на вас.

---