---

---

Нито не­о­бят­ност­та на Все­ле­на­та, нито гран­ди­оз­ност­та на кос­ми­чес­ко­то тяло ня­ко­га ще бъ­дат опоз­на­ти от чо­ве­ка чрез из­с­лед­ва­не. Мик­рос­ко­пич­ност­та на ма­те­ри­я­та също ни­ко­га няма да бъде наб­лю­да­ва­на или из­ме­ре­на от него. Чо­веш­ко­то тяло е тол­ко­ва труд­но за раз­би­ра­не, че над­х­вър­ля чо­веш­ко­то поз­на­ние, ко­е­то може един­с­т­ве­но да за­сег­не по­вър­х­ност­та. Жи­во­тът е тол­ко­ва сло­жен и раз­но­об­ра­зен, че за­ви­на­ги ще ос­та­не за­гад­ка за чо­ве­ка.

---

Зли­ят чо­век е във вла­де­ние на за­вист­та. От его­и­зъм и гняв той се оп­лак­ва от нес­п­ра­вед­ли­вост­та спря­мо себе си.

Доб­ро­же­ла­тел­ни­ят чо­век при­те­жа­ва ви­на­ги със­т­ра­да­тел­но сър­це. Без не­до­вол­с­т­во и ом­ра­за той при­е­ма труд­нос­ти­те като ра­дост.

Прос­вет­ле­ни­ят чо­век няма ни­как­ви при­вър­за­нос­ти. Той тихо наб­лю­да­ва заб­лу­де­ни­те от илю­зии хора по све­та.

---

Този, кой­то е рав­но­ду­шен към обик­но­ве­ни­те скър­би и ра­дос­ти,
е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се.

Този, кой­то не е при­вър­зан към свет­с­ки­те за­гу­ба и пе­чал­ба,
е Ар­хат.

---